В случаите на неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта продажби на стоки или услуги се допуска вместо фискален бон да се издава и предоставя на получателя по електронен път друг документ за продажбата, който не е издаден от фискално устройство.

„Неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта“ е заплащане чрез платежна операция, инициирана по интернет и осъществена чрез софтуерно идентифициране на кредитна или дебитна карта или друг картово базиран платежен инструмент от виртуално терминално устройство ПОС (Virtual POS Terminal) без физическо прочитане на картата и без едновременното физическо присъствие на продавача и купува по продажби, при които предоставянето на стоките или услугите става на място, различно от търговския обект на търговеца.

Условията за прилагане на това изключение, формата и съдържанието на тези документи, редът и начинът за издаването им и задълженията за предоставяне на данни от тях към НАП ще се определят допълнително в Наредба Н-18, която се очаква да бъде изменена в 3-месечен срок от влизането в сила на новите разпоредби. От мотивите става ясно, че това изключение се предвижда да се прилага, само при условие, че се подават информация и данни за продажбата на НАП.

В същото време в Закона за НАП се предвижда банките и другите доставчици на платежни услуги да предоставят ежемесечно до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася, информация на НАП за броя и стойността на транзакциите по платежна сметка, извършени чрез виртуален ПОС терминал, във формат, определен от изпълнителния директор на агенцията след консултация със заинтересованите страни.

Промяна се предвижда и в определението за електронен магазин. Новото разширено определение включва освен продажба от разстояние чрез потребителска кошница, но “или по друг начин”, както и като цяло малко по-общи постановки.

Ново определение: „Електронен магазин“ е интернет сайт, чрез който се извършва продажба на стоки/услуги чрез сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите и който предоставя възможност за избор на клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане.

Настоящ текст: “Електронен магазин” е интернет-сайт, чрез който се извършва продажба на стоки/услуги чрез сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите и който има вградена функционалност за избор, включване и изключване на стоки/услуги в потребителска кошница, за въвеждане на информация за купувача, адреса на доставка и за избор на метод за плащане.

В мотивите за тези промени се изтъква, че въз основа на търговските практики, практиката на НАП и извършен анализ съвместно с представители на Българската народна банка, Комисията за защита на потребителите, доставчици на платежни услуги, платежни системи, браншови и работодателски организации, организации, представляващи разработчиците на софтуер, дистрибуторите, производителите и вносителите на фискални устройства, Асоциацията за електронна търговия и др. е установена необходимост от преразглеждане на нормативната уредба, касаеща неприсъствените плащания, тъй като според икономическите оператори досегашната уредба създава предпоставки за ограничаване на неприсъствените плащания.

Предложените изменения се налагат, тъй като в ЗДДС не се прави разлика между присъствено и неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта, като и при двата случая на плащане за продажба/доставка следва да бъде издадена касова бележка. От своя страна доставчиците на платежни услуги, участващи при извършването на картовите плащания по силата на законодателството, за целите на дейността си събират и разполагат със стандартизирана информация относно всяка осъществена транзакция при картово плащане, независимо дали плащането е присъствено или неприсъствено.

При продажби/доставки, по които се извършват плащания с кредитна или дебитна карта, към настоящия момент нормативната уредба изисква регистрирането и отчитането ѝ чрез издаване на фискален или системен бон. Електронната търговия не се различава от конвенционалната търговия във физически търговски обект, дори по обем някои сектори от търговията в електронна среда изпреварват конвенционалните продажби. Характерният начин на плащане по продажби/доставки при електронната търговия е неприсъствено плащане чрез софтуерно идентифициране на кредитна или дебитна карта без физическо прочитане на картата и без едновременното физическо присъствие на продавача и купувача, когато предоставянето на стоките или на услугите се извършва на място, различно от търговските помещения на търговеца, на адрес, посочен от клиента, най-често домашен адрес.

Развитието на новите технологии и все по-големият дял на електронната търговия и като се вземе предвид, че плащанията не са в брой, а са неприсъствени, е наложително да се усъвършенстват и разпоредбите, регламентиращи изискванията за регистриране и отчитане на продажбите. На този етап освобождаване от задължението за документиране на продажбите и предоставяне на информация за тези продажби в НАП не може да бъде реализирано, тъй като този вид търговска дейност не се различава от конвенционалната търговия във физически търговски обект. В тази връзка се предлага алтернатива на задължението за използване на фискално устройство и издаване на фискална касова бележка, като се предоставя възможност на задължените лица да издават друг документ за продажбата на клиента, при условие че се подават информация и данни за продажбата на НАП.

Минималните изисквания към участниците в покупко-продажбата и информацията, която ще бъде предоставяна на НАП с цел защита на фиска, се предвижда да бъдат уредени в Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Наредбата следва да се приведе в съответствие със закона в 3-месечен срок от влизането в сила на промените.

Предстои гласуване на промените на първо и второ четене в ресорните комисиите и пленарна зала.

Независимо че законопроектът използва понятието „данъчна схема“, същото следва да се разбира в най-широк смисъл и може да включва договореност, споразумение, уговорка, съгласие, становище, схема, план, трансакция и други подобни, както и поредица от такива.Промените са продиктувани от необходимостта от транспонирането в българското законодателство на правилата на Директива (ЕС) 2018/822 на Съвета от 25 май 2018 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане, свързана с подлежащите на оповестяване трансгранични договорености. Основна цел е засилване на борбата с укриването на данъци и агресивното данъчно планиране, противодействие на пренасочването на печалби към юрисдикции с по-благоприятен данъчен режим и на практиките за цялостно намаляване на данъчните задължения на данъчно задължените лица.

Няколко случая на изтичане на информация през последните години (като „Панама пейпърс“) разкриха многобройните случаи, в които консултанти са помагали активно на своите клиенти да използват агресивни схеми на данъчно планиране, при които чрез прехвърляне на средства към офшорни юрисдикции се намаляват данъчните им задължения, се посочва в мотивите на Министерството на финансите. Поради това високо се оценява ползата от предварително получаване на информация от данъчните органи за трансгранични данъчни схеми, свързани с потенциално агресивно данъчно планиране, и то преди те да са приложени или използвани. Тази информация ще позволи на органите да противодействат на вредните данъчни практики, като извършват подходяща оценка на риска, предложат отстраняването на пропуски и недостатъци в нормативната уредба, и засилят данъчния контрол.

В изготвената оценка на въздействието се посочва, че използваните данъчни схеми обикновено се разработват в различни юрисдикции и се използват за пренасочване на облагаемата печалба към юрисдикции с по-благоприятен данъчен режим или водят до цялостно намаляване на данъчните задължения на данъчно задълженото лице.

Предвидено е законът да влезе в сила от 1 юли 2020 г., а консултантите, съответно данъчно задължените лица, в срок до 31 август 2020 г. да подават информация за всяка трансгранична данъчна схема, първата стъпка по която е извършена между 25 юни 2018 г. и влизането в сила на закона. Данъчно задължените лица ще посочват в годишните си данъчни декларации дали прилагат трансгранична данъчна схема и уникалния номер на схемата.

Предоставянето на информация за трансгранични данъчни схеми се отнася за случаите, в които участват повече от една държава членка или държава членка и трета държава и при които съществува риск от избягване на данъчно облагане.

Кои са трансграничните рискови схеми, които подлежат на рапортуване в НАП?

Трансграничните данъчни схеми с потенциален риск от избягване на данъчно облагане, са следните категории:

1. схема, при която данъчно задълженото лице или друг участник в нея се задължава да спазва условие за поверителност, което може да изисква да не се разкрива пред други консултанти или пред данъчни органи начинът, по който схемата може да осигури данъчно предимство;

2. схема, при която консултантът има право да получи възнаграждение под каквато и да е форма и това възнаграждение е определено в зависимост от:
а) размера на данъчното предимство, произтичащо от схемата, или
б) това дали е получено данъчно предимство в резултат от схемата; това включва и уговорка консултантът да възстанови частично или изцяло възнаграждението, когато очакваното данъчно предимство, произтичащо от схемата, не е било частично или напълно постигнато;

3. схема, при която има стандартизирана в значителна степен документация и/или структура и която е достъпна за повече от едно данъчно задължено лице, без да е необходимо да бъде съществено променяна за целите на прилагането;

4. схема, при която участник в нея предприема целенасочени действия за придобиване на дружество, което формира данъчни загуби, за прекратяване на основната му дейност и за използване на загубите за намаляване на данъчните си задължения, включително чрез прехвърляне на тези загуби към друга юрисдикция или чрез ускорено използване на тези загуби;

5. схема, която предвижда резултат, равностоен на преквалифициране, преобразуване или превръщане на доход в имущество, капитал, дарение или друг вид доход, които се облагат с по-ниска ставка или са освободени от данъчно облагане;

6. схема, която включва последователни сделки, при които се прехвърлят средства с цел обратното им връщане чрез участието на едно или повече междинни образувания, които нямат друга основна стопанска функция или използването на сделки, които взаимно се компенсират или обезсилват или имат друг подобен резултат;

7. схема, която включва трансгранични плащания, представляващи признати за данъчни цели разходи, между две или повече свързани предприятия, когато е изпълнено най-малко едно от следните условия:
а) получателят не е местно лице за данъчни цели на никоя данъчна юрисдикция;
б) въпреки че получателят е местно лице за данъчни цели на някоя юрисдикция, тази юрисдикция:
аа) не налага корпоративен данък или налага корпоративен данък с нулева или почти нулева ставка, или
бб) е включена в списък с трети юрисдикции, които са били оценени съвместно от държавите членки или в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие като юрисдикции, неоказващи съдействие за данъчни цели;
в) плащането е напълно освободено от данъчно облагане в юрисдикцията, в която получателят е местно лице за данъчни цели;
г) за плащането се прилага преференциален данъчен режим в юрисдикцията, в която получателят е местно лице за данъчни цели;

8. схема, при която се предвижда приспадане на разход за амортизация на един и същ актив в повече от една юрисдикция;

9. схема, при която се иска избягване на двойното данъчно облагане по отношение на един и същ елемент на доход или имущество в повече от една юрисдикция;

10. схема, която включва прехвърляне на активи и е налице съществена разлика в сумите, които се приемат като дължима насрещна престация за активите в засегнатите юрисдикции;

11. схема, която може да доведе до намаляване или заобикаляне на задълженията за предоставяне на информация съгласно глава шестнадесета, раздел ІІІа, аналогични разпоредби в законодателството на други държави членки или юрисдикции или споразумения за автоматичен обмен на информация за финансови сметки, или при която се използва липсата на такова законодателство или споразумения, включително чрез:

а) използване на сметка, продукт или инвестиция, които не са или за които се твърди, че не са финансова сметка, но които имат характеристики, по същество сходни с тези на финансова сметка;

б) прехвърляне на финансови сметки или активи към юрисдикции или използването на юрисдикции, които не са задължени да извършват автоматичен обмен на информация за финансови сметки с държавата, на която данъчно задълженото лице е местно лице за данъчни цели;

в) преквалифициране на доходи или капитал в продукти или плащания, които не са предмет на автоматичен обмен на информация за финансови сметки;

г) прехвърляне или преобразуване на финансова институция или финансова сметка, или на съдържащите се в тях активи, във финансова институция или финансова сметка, или активи, за които не се предоставя информация по реда на автоматичния обмен на информация за финансови сметки;

д) използването на правни образувания, договорености или структури, които заобикалят или за които се счита, че заобикалят предоставянето на информация за един или повече от титулярите на сметки или контролиращите лица по реда на автоматичния обмен на информация за финансови сметки;

е) схеми, които заобикалят или се възползват от слабости в процедурите за комплексна проверка, които финансовите институции прилагат, за да спазят задълженията си за предоставяне на информация за финансови сметки, включително използването на юрисдикции с неподходящи или неефективни режими за прилагане на законодателството в областта на мерките срещу изпирането на пари или с недостатъчни изисквания за прозрачност за юридическите лица или правните договорености;

12. схема, която включва верига с непрозрачна юридическа или действителна собственост с използването на лица, правни договорености или структури:

а) които не извършват съществена стопанска дейност, която се изпълнява с необходимия персонал, оборудване, активи и помещения, и

б) които са учредени, управлявани, контролирани, установени или са местни лица за данъчни цели в юрисдикция, различна от юрисдикцията, на която са местни лица за данъчни цели един или повече от действителните собственици на активи, притежавани от тези лица, правни договорености или структури, и

в) чиито действителни собственици по смисъла на Закона за мерките срещу изпирането на пари или на аналогична разпоредба от законодателството на държава членка не могат да бъдат установени;

13. схема, която включва използването на едностранни правила за облекчени режими;

14. схема, която включва прехвърляне или предоставяне на трудни за оценяване нематериални блага;

15. схема, която включва вътрешногрупово трансгранично прехвърляне на функции и/или рискове, и/или активи, ако прогнозираната годишна печалба преди лихви и данъци на прехвърлителя или прехвърлителите през трите години след прехвърлянето се равнява на по-малко от 50 на сто от прогнозираната годишна печалба преди лихви и данъци на същия прехвърлител или прехвърлители, ако не беше извършено прехвърлянето.

Независимо че трансгранична данъчна схема попада в една от категориите по т. 1 – 6 и т. 7, буква „б“, подбуква „аа“, букви „в“ и „г“, информация се предоставя само когато може да се установи, че основната полза или една от основните ползи, която предвид всички относими факти и обстоятелства данъчно задължено лице може с основание да очаква да извлече от трансграничната данъчна схема, е получаването на данъчно предимство. Наличието на някое от условията по т. 7, буква „б“, подбуква „аа“, букви „в“ и „г“ не може само по себе си да бъде основание за заключение, че основната полза или една от основните ползи е получаването на данъчно предимство.

Кои лица имат задължение да подават информация в НАП??

Правилата за задължително разкриване на информация за данъчни схеми са насочени срещу консултантите и данъчно задължените лица, които разработват, предлагат, управляват или подпомагат схеми за избягване на данъци.

Задължени да предоставят информация за трансгранични данъчни схеми са консултантите. Такива „консултанти“ по смисъла на новите правила могат да бъдат счетоводители, адвокати, данъчни консултанти, финансови съветници, а също така банки, инвестиционни или застрахователни посредници и други.

Информация подава консултант, който е местно лице за данъчни цели на Република България, или има място на стопанска дейност или определена база в Република България, чрез които се предоставят услугите във връзка със схемата, или е учреден или уреден съгласно законодателството на Република България, или е вписан като член на съсловна или професионална организация, свързана с правни, данъчни или други консултантски услуги в Република България.

Консултант е всяко лице, което изготвя, предлага на пазара, организира или управлява прилагането или предоставя за прилагане трансгранична данъчна схема.

Консултант е и всяко лице, което предвид относимите факти и обстоятелства и въз основа на наличната информация и експертни познания и опит, необходими за предоставянето на такъв вид услуги, знае или може основателно да се предполага, че знае, че е поело задължение да предостави пряко или чрез други лица помощ, съдействие или консултация по отношение на изготвянето, предлагането на пазара, организирането, управлението или предоставянето за прилагане на трансгранична данъчна схема.

Лицето може да представи доказателства, че не е знаело и може основателно да се предполага, че не е знаело, че е участвало в подлежаща на предоставяне трансгранична данъчна схема, като се позове на всички относими факти и обстоятелства, наличната информация и на своите експертни познания и опит.

Консултант предоставя информация за трансгранична данъчна схема, която му е известна, притежава или се намира под неговия контрол, в срок до 30 календарни дни, считано от най-ранната от следните дати:
1. деня, следващ деня, на който данъчната схема е предоставена за прилагане;
2. деня, следващ деня, на който данъчната схема е готова в степен, която да позволява нейното прилагане;
3. датата, на която е извършена първата стъпка за прилагането на данъчната схема.

Освен това консултантът предоставя информация за трансгранична данъчна схема в срок до 30 календарни дни от датата, на която е предоставил пряко или чрез други лица помощ, съдействие или консултация по отношение на изготвянето, предлагането на пазара, организирането, управлението или предоставянето за прилагане на данъчната схема.

След първоначалното предоставяне на информация консултантът по данъчна схема с типизирано съдържание предоставя на всеки три месеца актуална информация за схемата, станала му известна след предходното подаване на информация.

Когато по трансгранична данъчна схема има повече от един консултант, задължението за предоставяне на информация е за всички консултанти, независимо че задължението може да възникне в различни държави членки.

Консултант се освобождава от задължението за предоставяне на информация за трансгранична данъчна схема, когато:
1. разполага с доказателство, че друг консултант е предоставил същата информация за данъчната схема;
2. разполага с доказателство, че е предоставил информацията в друга държава членка съгласно ал. 4;
3. по закон е длъжен да пази тази информация като професионална тайна, освен когато данъчно задълженото лице е изразило съгласие за предоставянето ѝ.

Независимо че друг консултант е предоставил информация за трансгранична данъчна схема пред изпълнителния директор на НАП или компетентен орган на друга държава членка, консултант не се освобождава по ал. 10, т. 1 от задължението си за предоставяне на информация, когато схемата се състои от отделни части или етапи и всеки консултант разработва, предлага на пазара, организира, управлява, предоставя за прилагане, съответно оказва помощ, съдействие или консултация във връзка с тези дейности, за отделната част или етап от схемата.

В случаите по т. 3 консултантът е длъжен незабавно, но не по-късно от изтичането на 14 дни, считано от датата, на която за него възниква задължение за предоставяне на информация, да уведоми другите консултанти по данъчната схема или, ако не са му известни такива, данъчно задълженото лице, за задължението им да предоставят информация по ал. 6, 7 и/или 8, съответно по чл. 143я². Срокът по ал. 6 тече от датата на уведомяването.

Консултантът е длъжен да уведоми изпълнителния директор на НАП за другите консултанти по данъчната схема или данъчно задълженото лице, които следва да предоставят информация, независимо че за тях задължението за предоставяне може да възникне в друга държава членка.

Информацията се предоставя в стандартизиран формат, като се предвижда създаването на електронна услуга на интернет страницата на НАП, където информацията да бъде предоставяна в предварително дефинирани полета.

Важно е да се отбележи, че в определени случаи задължението за предоставяне на информация за трансгранична данъчна схема възниква за данъчно задълженото лице, на което е предоставена за прилагане такава схема, има готовност да я приложи или е изпълнило първата стъпка от данъчната схема – когато консултантът не може да разкрие информацията поради това, че е защитена от закон като професионална тайна, както и когато няма консултант (включително когато данъчно задълженото лице или негов служител изготвя схемата) или консултантът няма връзка с нито една държава членка.

Каква информация се подава в НАП?

Информацията, която се предоставя на НАП, трябва да съдържа следните данни, когато е приложимо:

1. идентификационни данни на консултанта/консултантите и данъчно задълженото лице/данъчно задължените лица, включително:
а) име;
б) дата и място на раждане (за физическите лица);
в) държава или юрисдикция, в която е местно лице за данъчни цели;
г) идентификационен номер за данъчни цели;
д) лицата, които са свързани предприятия на данъчно задълженото лице, когато е необходимо;

2. описание на характеристиките на схемата, поради които тя подлежи на предоставяне;

3. уникален номер на данъчната схема, когато предоставянето на информация по отношение на схемата не е първоначално;

4. обобщено съдържание на данъчната схема, включително посочване на наименованието, под което тя е позната, и общо описание на съответните стопански дейности или договорености, без да се разкрива търговска, промишлена или професионална тайна или търговски процес, или информация, чието разкриване би противоречало на обществения ред;

5. датата, на която е била извършена или предстои да бъде извършена първата стъпка по прилагането на данъчната схема;

6. националните разпоредби, на които се основава данъчната схема;

7. действителния или прогнозния размер на очакваното данъчно предимство;

8. посочване на държавите членки, които има вероятност да бъдат засегнати от данъчната схема;

9. идентификационни данни на всяко друго лице в държава членка, за което има вероятност да бъде засегнато от данъчната схема, като се посочват държавите членки, с които това лице е свързано.

За данъчни схеми с типизирано съдържание в случаите на последващо подаване се предоставят данните по т. 1, 3, 5, 8 и 9. Информацията се подава по електронен път по ред и във формат, утвърдени със заповед на изпълнителния директор на НАП.

При първоначалното предоставяне на информация за трансгранична данъчна схема се издава уникален номер, който служи за идентификация на схемата във всички държави членки. Консултант или данъчно задължено лице, извършили първоначалното предоставяне на информация за данъчна схема, уведомяват всеки друг консултант или данъчно задължено лице по схемата за издадения уникален номер.

За всяко предоставяне на информация от консултант или данъчно задължено лице се издава уникален номер на оповестяването, което е част от схема. Номерът служи за идентификация на конкретното предоставяне на информация във всички държави членки.

Уникалните номера, както и съответните уникални номера, издадени в друга държава членка, се посочват като доказателство, че информация за схемата е предоставена от консултант или данъчно задължено лице.

Непредприемането на действия от страна на органите по приходите във връзка с информация за трансгранична данъчна схема не представлява признаване на валидността на тази схема или нейното данъчно третиране.

Какви са глобите и санкциите?

Със законопроекта се предлагат и административнонаказател ни разпоредби за неизпълнение на задължението за предоставяне на информация за трансгранични данъчни схеми, които са в значителен размер, предвид изискването на Директива (ЕС) 2018/822 тези санкции да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

Лице, задължено да предостави информация за трансгранична данъчна схема, което не изпълни задължението си, се наказва с глоба в размер от 2000 до 5000 лв. – за физическите лица, или с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. – за юридическите лица или едноличните търговци.

Лице, задължено да подаде информация за трансгранична данъчна схема, което предостави непълна или невярна информация, се наказва с глоба в размер 1000 до 3000 лв. – за физическите лица, или имуществена санкция в размер от 2000 до 8000 лв. – за юридическите лица или едноличните търговци.

Консултант или данъчно задължено лице, извършили първоначалното предоставяне на информация за трансгранична данъчна схема, което не уведоми в срок друг консултант или данъчно задължено лице по схемата за издаден уникален номер, се наказва с глоба в размер от 200 до 800 лв. – за физическите лица, или с имуществена санкция в размер от 500 до 1500 лв. – за юридическите лица или едноличните търговци.

При повторни нарушения се налагат глоби или имуществени санкции в двоен размер.

Дата на приключване на обществените консултации: 03.11.2019 г.