Блог

Последни изменения в Кодекса на труда, в сила от 1.08.2022 г.

В ДВ, бр. 62 от 5.08.2022 г. е обнародван Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (в сила от 1.08.2022 г.), с който се транспонират директиви на ЕС, касаещи трудовите права на работниците и служителите. Така в българското законодателство се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2019/1152 за прозрачни и предвидими условия на труд в Европейския съюз и на Директива (ЕС) 2019/1158 относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи (вж. текстовете на директивите в Евро Право).

Целта на уредбата е да се спомогне за подобряване на условията на труд чрез насърчаване на прозрачност и предвидимост в отношенията между работодателя и работника и, от друга страна, да се предвидят мерки, чрез които работещите родители да могат да постигнат по-добър баланс между професионалния и семейния си живот. Двете директиви са насочени към засилване на социалното измерение в рамките на Европейския съюз и са стъпка от въвеждането на Европейския стълб на социалните права.

Измененията в Кодекса на труда (КТ) в тази връзка засягат следните права и задължения:

– задължението на работодателя за предоставяне на информация на работника или служителя относно важни аспекти на трудовото правоотношение; задълженията на работодателя за поддържане и повишаване на професионалната квалификация на работниците;

– ограничаване на изпитателния срок при договора за работа със срок на изпитване;

– правото на работника да полага допълнителен труд при друг работодател;

– правото на работника да предлага писмено на работодателя изменение на трудовия договор, когато работи при непълно работно време или срочен трудов договор;

– правото на работник, който е родител (осиновител) на дете до 8-годишна възраст, писмено да предложи на работодателя изменения в трудовото правоотношение за определено време, които да улеснят съвместяването на трудовите и семейните задължения на работника;

– индивидуалното право на отпуск на бащата (осиновителя) за отглеждане на дете до 8-годишна възраст: този отпуск е в размер до 2 месеца и за него на бащата се полага парично обезщетение; може да се ползва, когато бащата не е ползвал прехвърлен отпуск или той е бил в размер по-кратък от 2 месеца; същевременно не се накърнява правото на отпуск на майката (осиновителката).

ПРОМЕНИ, СВЪРЗАНИ С АКТУАЛИЗАЦИЯТА НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ, ДАНЪЦИТЕ И ПЕНСИИТЕ

В ДВ, бр. 52 от 5.07.2022 г. е обнародван Законът за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. (ЗДБРБ).

Предвиден е спешен пакет от антикризисни мерки, насочени към намаляване на негативните последствия от увеличаващите се цени на горивата и енергоносителите, съответно нарастващия инфлационен натиск върху най-засегнатите групи от обществото и бизнеса. Основните мерки, които ще бъдат приложени, са:

  • компенсация от 0,25 лв. за литър гориво при зареждане на бензиностанция – мярката ще важи до 31 декември тази година;
  • компенсации за бизнеса заради високите цени на електроенергията;
  • увеличаване на размера на данъчните облекчения за деца;
  • нулева ставка на ДДС за доставка на хляб и брашно;
  • освобождаване от акциз на електрическата енергия, втечнения нефтен газ и природния газ в срок до 30 юни 2025 г.; мярката ще бъде реализирана чрез изготвяне на нотификация до Европейската комисия;
  • намалена ставка на ДДС от 9 на сто за доставки на централно отопление и доставки на природен газ – мярката ще се прилага до 1 юли 2023 г.

С § 30 ПЗР от закона са допълнени разпоредбите на чл. 29 от Закона за данъците върху доходите физическите лица, с което нормативно признатите разходи при упражняване на свободна професия като адвокат се увеличават от 25% на 40%. Промяната ще влезе в сила от 1.01.2023 г.

В бр. 52 на “Държавен вестник” са обнародвани и измененията в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. (ЗБНЗОК).

Бюджетът на здравния фонд е актуализиран общо с 65 млн. лв. Тези средства ще бъдат разпределени за различни медицински дейности, увеличават се и разходите за заплати в Националната здравноосигурителна каса. Сред приетите промени е и предвидения ръст на средствата за лечение на лица до 18-годишна възраст по Закона за здравето, както и на лица над 18-годишна възраст.

В същия брой на “Държавен вестник”  е обнародвано и Постановление № 147 от 1 юли 2022 г. за определяне на нов размер на социалната пенсия за старост, съгласно което от 1 юли 2022 г. се определя нов размер на социалната пенсия за старост в размер на 247 лв. месечно.

Измененията в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. (ЗБДОО) бяха обнародвани в извънредния ДВ, бр. 51 от 1.07. 2022 г. С тях се регламентира, че от 1 юли всички пенсии за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2021 г., се повишават с 10%. Към техния увеличен размер са добавени и т.нар. ковид добавки от 60 лв., както и индивидуалните суми, представляващи разликата между дохода от пенсия през декември 2021 г. и дохода от пенсия през януари 2022 г. Добавките от 60 лв. се включват в размера и на пенсиите за трудова дейност, отпуснати от 1 януари до 30 юни 2022 г., както и към тези, които са отпуснати след 1 юли 2022г.

ДО 1-ВИ АВГУСТ СЕ ДЕКЛАРИРАТ И ПЛАЩАТ ДЪЛЖИМИ ДАНЪЦИ ЗА ВТОРОТО ТРИМЕСЕЧИЕ НА 2022г.

На 31 юли изтича крайният срок, в който предприятията и самоосигуряващите се, които са изплатили доходи на физически лица, извън трудов договор и са задължени да им удържат данък, трябва да подадат по електронен път декларации за второто тримесечие на 2022 г. Тъй като тази година последният ден на юли се пада в неделя, крайният срок изтича на 1 август. Това е и последният ден за внасяне на  удържания данък към бюджета. Най-бързо и лесно плащането се извършва чрез виртуален ПОС в портала за електронни услуги на НАП, достъпни с персонален идентификационен код (ПИК) или квалифициран електронен подпис (КЕП). 
Физическите лица, които са получили доходи от наем или от друга стопанска дейност, изплатени през второто тримесечие, също обявяват до 1 август пред НАП дължимите от тях авансови данъци.  
В същия срок се декларират и окончателните данъци върху доходите от дивиденти и ликвидационни дялове, както и удържаните окончателни данъци върху доходите на чуждестранни физически лица у нас (например върху възнаграждения за услуги, неустойки, обезщетения, стипендии за обучение в България, доходи от лихви и други).
Информация за декларирането и плащането на данъците можете да получите от Информационния център на НАП: 0700 18 700, според тарифата на съответния оператор.

ПРОМЕНИ В ЗДДС ОТ 1 ЮЛИ 2022 ГОДИНА, КАСАЕЩИ НАМАЛЕНАТА И НУЛЕВА СТАВКА НА ДДС

Очаква се обнародване в ДВ на 5 юли.

Наименованието на глава трета се изменя така: ,,Освобождаване с право на приспадане на данъчен кредит” ( стар текст “Облагаеми доставки с нулева ставка на данъка”).

Член 66 се изменя така

Чл. 66. (1) Стандартната ставка на данъка е 20 на сто за облагаемите доставки с място на изпълнение на територията на страната, освен изрично посочените като облагаеми с намалена или нулева ставка на данъка.

(2)Ставката по ал. 1 се прилага и при внос на стоки на територията на страната, и при облагаеми вътреобщностни придобивания на територията на страната, освен изрично посочените като облагаеми с намалена или нулева ставка на данъка.

Създава се чл. 66а:

Намалена ставка на данъка

Чл. 66а. Ставката на данъка е 9 на сто за доставката на услуга по настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, с място на изпълнение на територията на страната.

Създава се чл. 666:

Освобождаване с право на приспадане на данъчен кредит чрез прилагане на нулева ставка на данъка

Чл. 666. Нулева ставка на данъка се прилага при извършване на доставки с място на изпълнение на територията на страната, посочени в глава трета, чл. 53, 64а, 140, 146

Пар. 15д. (1) Ставката на данъка по чл. бба се прилага до 31 декември 2022 г. за следните доставки с място на изпълнение на територията на страната, при внос на стоки на територията на страната и при облагаеми вътреобщностни придобивания на стоки:

1.            доставка на книги на физически носители или извършвана по електронен път, или и двете (включително учебници, познавателни книжки и учебни комплекти, детски книги с илюстрации, за рисуване или оцветяване, печатни или ръкописни нотни издания), различни от публикации, които са изцяло или основно предназначени за реклама, и различни от публикации, които са изцяло или основно съставени от видеосъдържание или аудио-музикално съдържание;

2.            доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи; това не се прилага за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на бира, вино и спиртни напитки, включително в случаите по чл. 128;

3.            доставки на храни, подходящи за бебета или за малки деца, по приложение № 4;

4.            доставки на бебешки пелени и подобни бебешки хигиенни артикули по приложение № 4;

5.            доставка на обща туристическа услуга в случаите по чл. 136, както и екскурзиите, организирани от туристически оператори и туристически агенти със случаен автобусен превоз на пътници;

6.            доставка на услуга за използване на спортни съоръжения.

(2)          Ставката на данъка по чл. бба се прилага до 1 юли 2023 г. за следните доставки с място на изпълнение на територията на страната, при внос на стоки на територията на страната и при облагаеми вътреобщностни придобивания на стоки:

1.            доставка на централно отопление;

2.            доставка на природен газ.

(3)          Ставката на данъка по чл. 666 се прилага до 1 юли 2023 г. за доставка на хляб и брашно с място на изпълнение на територията на страната, при внос на стоки на територията на страната и при облагаеми вътреобщностни придобивания на стоки.

(4)          За целите на ал. 1, т. 2 и 5:

1.            ,,бира” е бира по смисъла на чл. 5 от Закона за акцизите и данъчните складове;

2.            ,,вино” е вино по смисъла на Закона за виното и спиртните напитки;

3.            ,,спиртни напитки” са спиртните напитки по смисъла на чл. 121, ал. 3 от Закона за виното и спиртните напитки;

4.            ,,случаен автобусен превоз” е превоз по смисъла на § 1, т. 24 от допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози.

(5)          За целите на ал. 3 „хляб” е продукт, който се получава от изпичането на тесто,

получено от смесване на пшенично брашно или друга зърнена култура, самостоятелно или в комбинация, и вода, със или без добавяне на сол, втасало с помощта на хлебна мая или закваска, и технологични добавки (при необходимост). За целите на ал. 3 „брашно” е продукт, който се получава от смилането на хлебна пшеница и годен за производство на хляб и хлебни продукти.

с фискална памет всяка доставка/продажба на природен газ в данъчна група „Д” за времето на приложение на ставката по чл. бба. В този случай се допуска при предаване на данни към Националната агенция за приходите да не се подават данни за вид и количество на продаденото гориво. Допуска се тези продажби да се програмират в отделен департамент.

(7)          Когато данъчното събитие по доставка, за която се прилагат ал. 2 и 3, е възникнало до влизането в сила на ал. 2 и 3 включително и данъчният документ за доставката се издава след влизането в сила на ал. 2 и 3, доставката се документира чрез издаване на фактура по чл. 113, при издаването на която се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката.

(8)          Когато след влизането в сила на ал. 2 и 3 възникнат основания за изменение на данъчната основа на доставка, за която се прилагат ал. 2 и 3 и която е фактически извършена и документирана до влизането в сила на ал. 2 и 3, изменението на данъчната основа се извършва чрез издаване на данъчно известие по чл. 115, като се прилага данъчният режим, действащ към датата на възникване на данъчното събитие на извършената и документирана доставка.

Законът влиза в сила от 1 юли 2022 г., с изключение на: 1. параграф 17,  § 25, т. 9 относно§ 15д, ал. 1, т. 2, ал. 2, 3 и 6 и§ 28, т. 2, които влизат в сила в тридневен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник”.

Публикувани са новите образци на декларации за ползване на данъчните облекчения за деца

Министърът на финансите утвърди новите образци на декларации за ползване на данъчни облекчения за деца и деца с увреждания за 2021 година. Предстои те да бъдат обнародвани и в Държавен вестник. 

Декларацията за ползване на данъчните облекчения за деца по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ  и декларация за ползване на данъчните облекчения за деца с увреждания по чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ са публикувани в рубриката Формуляри в сайта на НАП. 

НАП предупреждава за фалшиви имейли от нейно име

Разпространяват се фалшиви имейли от името на НАП, предупреждават от приходната агенция. Те представляват „покана за доброволно плащане“. Писмата приканват получателите им да отворят прикачен файл, в който, според описанието към него, се съдържа информация за изпълнително дело, банкови сметки, срокове и суми за плащане.

От НАП предупреждават, че това представлява класическа форма на „фишинг“ – атака, чрез която се цели измама.

Текстът на фалшивите електронни съобщения гласи:

Здравейте,

Търсим ви във връзка с извършени от Вас сделки с криптовалута. Тъй като криптовалутите са финансов актив по смисъла на ЗДДС, сделките, добивът, трансферът и плащанията с криптовалута трябва да бъдат декларирани в съответната данъчна декларация. Приложно Ви изпращаме Съобщение за доброволно изпълнение, в което ще откриете размера на задълженията, номерът на изпълнителното дело, както и банковата сметка за принудително събиране на публични вземания. При непогасяване на задълженията, доброволно, в дължимия срок, задължението ще бъде събра но принудително от държавата, заедно с лихвите и разходите за това. Срокът за доброволно изпълнение е 7 /седем/ дни след получаване на поканата.

От НАП съветват клиентите си да изтрият веднага писмо с подобно съдържание, а ако са го отворили, да сканират компютъра си с актуална версия на антивирусна програма.

От приходната агенция припомнят също, че имейлите, които официално изпраща институцията са персонализирани и че по никакъв повод не следва да се предоставя информация в имейл кореспонденция за банкови сметки, номера на банкови карти и друга чувствителна финансова информация.

Нова банкнота от 50 лева пуска БНБ днес

От днес – 1 ноември 2019 г. Българска народна банка пуска в обращение, като законно платежно средство, нова серия банкноти с номинална стойност 50 лева, емисия 2019 г.

Общият дизайн и основните елементи на банкнотите от новата серия се запазват без съществени изменения спрямо банкнотите, които са в обращение. Холограмна лента с оптични ефекти – редуващи се при промяна на ъгъла на наблюдение изображения на птица и Икар; цветен холограмен портрет на Пенчо Славейков; книга, променяща цвета си от златисто към зелено при промяна на ъгъла на наблюдение; динамичен ефект „пламък“ с промяна на цвета от златисто към зелено при промяна на ъгъла на наблюдение и обемно триизмерно изображение на числото 50.

Мастило с оптичен ефект – числото 50 е отпечатано с променящо цвета си мастило с динамичен ефект „пламък“, което при промяна на ъгъла на наблюдение се променя от златисто към зелено.

Осигурителна нишка – вградена в хартията и частично излизаща от обратната страна със светъл повтарящ се текст „БНБ 50“ и с динамичен ефект „пламък“, променяща цвета си от златисто към зелено. Изображението на повтарящия се текст „БНБ 50“ се чете от лицевата страна при поставяне на банкнотата срещу източник на светлина.

Допълнителен знак за незрящи граждани – състои се от четири дебели и седем тънки линии, разположени под ъгъл на двете къси страни на банкнотата.

От днес – 1 ноември 2019 г. новите 50 лв. ще влязат в обращение като законно платежно средство.

Банкнотите от емисии 1999 и 2006 година остават в обращение.

Вижте клип и плакат на БНБ на новата банкнота.

Без касови бележки при онлайн плащания с карти и разширяване на определението за „електронен магазин“

Министерският съвет внесе пакета с промени в данъчното законодателство. В ЗДДС се предвижда да отпадне изискването за издаване на фискален бон при неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта.

В случаите на неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта продажби на стоки или услуги се допуска вместо фискален бон да се издава и предоставя на получателя по електронен път друг документ за продажбата, който не е издаден от фискално устройство.

„Неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта“ е заплащане чрез платежна операция, инициирана по интернет и осъществена чрез софтуерно идентифициране на кредитна или дебитна карта или друг картово базиран платежен инструмент от виртуално терминално устройство ПОС (Virtual POS Terminal) без физическо прочитане на картата и без едновременното физическо присъствие на продавача и купува по продажби, при които предоставянето на стоките или услугите става на място, различно от търговския обект на търговеца.

Условията за прилагане на това изключение, формата и съдържанието на тези документи, редът и начинът за издаването им и задълженията за предоставяне на данни от тях към НАП ще се определят допълнително в Наредба Н-18, която се очаква да бъде изменена в 3-месечен срок от влизането в сила на новите разпоредби. От мотивите става ясно, че това изключение се предвижда да се прилага, само при условие, че се подават информация и данни за продажбата на НАП.

В същото време в Закона за НАП се предвижда банките и другите доставчици на платежни услуги да предоставят ежемесечно до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася, информация на НАП за броя и стойността на транзакциите по платежна сметка, извършени чрез виртуален ПОС терминал, във формат, определен от изпълнителния директор на агенцията след консултация със заинтересованите страни.

Промяна се предвижда и в определението за електронен магазин. Новото разширено определение включва освен продажба от разстояние чрез потребителска кошница, но “или по друг начин”, както и като цяло малко по-общи постановки.

Ново определение: „Електронен магазин“ е интернет сайт, чрез който се извършва продажба на стоки/услуги чрез сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите и който предоставя възможност за избор на клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане.

Настоящ текст: “Електронен магазин” е интернет-сайт, чрез който се извършва продажба на стоки/услуги чрез сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите и който има вградена функционалност за избор, включване и изключване на стоки/услуги в потребителска кошница, за въвеждане на информация за купувача, адреса на доставка и за избор на метод за плащане.

В мотивите за тези промени се изтъква, че въз основа на търговските практики, практиката на НАП и извършен анализ съвместно с представители на Българската народна банка, Комисията за защита на потребителите, доставчици на платежни услуги, платежни системи, браншови и работодателски организации, организации, представляващи разработчиците на софтуер, дистрибуторите, производителите и вносителите на фискални устройства, Асоциацията за електронна търговия и др. е установена необходимост от преразглеждане на нормативната уредба, касаеща неприсъствените плащания, тъй като според икономическите оператори досегашната уредба създава предпоставки за ограничаване на неприсъствените плащания.

Предложените изменения се налагат, тъй като в ЗДДС не се прави разлика между присъствено и неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта, като и при двата случая на плащане за продажба/доставка следва да бъде издадена касова бележка. От своя страна доставчиците на платежни услуги, участващи при извършването на картовите плащания по силата на законодателството, за целите на дейността си събират и разполагат със стандартизирана информация относно всяка осъществена транзакция при картово плащане, независимо дали плащането е присъствено или неприсъствено.

При продажби/доставки, по които се извършват плащания с кредитна или дебитна карта, към настоящия момент нормативната уредба изисква регистрирането и отчитането ѝ чрез издаване на фискален или системен бон. Електронната търговия не се различава от конвенционалната търговия във физически търговски обект, дори по обем някои сектори от търговията в електронна среда изпреварват конвенционалните продажби. Характерният начин на плащане по продажби/доставки при електронната търговия е неприсъствено плащане чрез софтуерно идентифициране на кредитна или дебитна карта без физическо прочитане на картата и без едновременното физическо присъствие на продавача и купувача, когато предоставянето на стоките или на услугите се извършва на място, различно от търговските помещения на търговеца, на адрес, посочен от клиента, най-често домашен адрес.

Развитието на новите технологии и все по-големият дял на електронната търговия и като се вземе предвид, че плащанията не са в брой, а са неприсъствени, е наложително да се усъвършенстват и разпоредбите, регламентиращи изискванията за регистриране и отчитане на продажбите. На този етап освобождаване от задължението за документиране на продажбите и предоставяне на информация за тези продажби в НАП не може да бъде реализирано, тъй като този вид търговска дейност не се различава от конвенционалната търговия във физически търговски обект. В тази връзка се предлага алтернатива на задължението за използване на фискално устройство и издаване на фискална касова бележка, като се предоставя възможност на задължените лица да издават друг документ за продажбата на клиента, при условие че се подават информация и данни за продажбата на НАП.

Минималните изисквания към участниците в покупко-продажбата и информацията, която ще бъде предоставяна на НАП с цел защита на фиска, се предвижда да бъдат уредени в Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Наредбата следва да се приведе в съответствие със закона в 3-месечен срок от влизането в сила на промените.

Предстои гласуване на промените на първо и второ четене в ресорните комисиите и пленарна зала.

Източник: http://www.kik-info.com

Счетоводители, адвокати и консултанти ще са длъжни да докладват на НАП рискови чуждестранни договори и схеми на клиенти

Консултантите да докладват на НАП за рисковите данъчни трансгранични схеми на своите клиенти, предвижда проект на ДОПК, публикуван за обществено обсъждане тези дни.

Независимо че законопроектът използва понятието „данъчна схема“, същото следва да се разбира в най-широк смисъл и може да включва договореност, споразумение, уговорка, съгласие, становище, схема, план, трансакция и други подобни, както и поредица от такива.Промените са продиктувани от необходимостта от транспонирането в българското законодателство на правилата на Директива (ЕС) 2018/822 на Съвета от 25 май 2018 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане, свързана с подлежащите на оповестяване трансгранични договорености. Основна цел е засилване на борбата с укриването на данъци и агресивното данъчно планиране, противодействие на пренасочването на печалби към юрисдикции с по-благоприятен данъчен режим и на практиките за цялостно намаляване на данъчните задължения на данъчно задължените лица.

Няколко случая на изтичане на информация през последните години (като „Панама пейпърс“) разкриха многобройните случаи, в които консултанти са помагали активно на своите клиенти да използват агресивни схеми на данъчно планиране, при които чрез прехвърляне на средства към офшорни юрисдикции се намаляват данъчните им задължения, се посочва в мотивите на Министерството на финансите. Поради това високо се оценява ползата от предварително получаване на информация от данъчните органи за трансгранични данъчни схеми, свързани с потенциално агресивно данъчно планиране, и то преди те да са приложени или използвани. Тази информация ще позволи на органите да противодействат на вредните данъчни практики, като извършват подходяща оценка на риска, предложат отстраняването на пропуски и недостатъци в нормативната уредба, и засилят данъчния контрол.

В изготвената оценка на въздействието се посочва, че използваните данъчни схеми обикновено се разработват в различни юрисдикции и се използват за пренасочване на облагаемата печалба към юрисдикции с по-благоприятен данъчен режим или водят до цялостно намаляване на данъчните задължения на данъчно задълженото лице.

Предвидено е законът да влезе в сила от 1 юли 2020 г., а консултантите, съответно данъчно задължените лица, в срок до 31 август 2020 г. да подават информация за всяка трансгранична данъчна схема, първата стъпка по която е извършена между 25 юни 2018 г. и влизането в сила на закона. Данъчно задължените лица ще посочват в годишните си данъчни декларации дали прилагат трансгранична данъчна схема и уникалния номер на схемата.

Предоставянето на информация за трансгранични данъчни схеми се отнася за случаите, в които участват повече от една държава членка или държава членка и трета държава и при които съществува риск от избягване на данъчно облагане.

Кои са трансграничните рискови схеми, които подлежат на рапортуване в НАП?

Трансграничните данъчни схеми с потенциален риск от избягване на данъчно облагане, са следните категории:

1. схема, при която данъчно задълженото лице или друг участник в нея се задължава да спазва условие за поверителност, което може да изисква да не се разкрива пред други консултанти или пред данъчни органи начинът, по който схемата може да осигури данъчно предимство;

2. схема, при която консултантът има право да получи възнаграждение под каквато и да е форма и това възнаграждение е определено в зависимост от:
а) размера на данъчното предимство, произтичащо от схемата, или
б) това дали е получено данъчно предимство в резултат от схемата; това включва и уговорка консултантът да възстанови частично или изцяло възнаграждението, когато очакваното данъчно предимство, произтичащо от схемата, не е било частично или напълно постигнато;

3. схема, при която има стандартизирана в значителна степен документация и/или структура и която е достъпна за повече от едно данъчно задължено лице, без да е необходимо да бъде съществено променяна за целите на прилагането;

4. схема, при която участник в нея предприема целенасочени действия за придобиване на дружество, което формира данъчни загуби, за прекратяване на основната му дейност и за използване на загубите за намаляване на данъчните си задължения, включително чрез прехвърляне на тези загуби към друга юрисдикция или чрез ускорено използване на тези загуби;

5. схема, която предвижда резултат, равностоен на преквалифициране, преобразуване или превръщане на доход в имущество, капитал, дарение или друг вид доход, които се облагат с по-ниска ставка или са освободени от данъчно облагане;

6. схема, която включва последователни сделки, при които се прехвърлят средства с цел обратното им връщане чрез участието на едно или повече междинни образувания, които нямат друга основна стопанска функция или използването на сделки, които взаимно се компенсират или обезсилват или имат друг подобен резултат;

7. схема, която включва трансгранични плащания, представляващи признати за данъчни цели разходи, между две или повече свързани предприятия, когато е изпълнено най-малко едно от следните условия:
а) получателят не е местно лице за данъчни цели на никоя данъчна юрисдикция;
б) въпреки че получателят е местно лице за данъчни цели на някоя юрисдикция, тази юрисдикция:
аа) не налага корпоративен данък или налага корпоративен данък с нулева или почти нулева ставка, или
бб) е включена в списък с трети юрисдикции, които са били оценени съвместно от държавите членки или в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие като юрисдикции, неоказващи съдействие за данъчни цели;
в) плащането е напълно освободено от данъчно облагане в юрисдикцията, в която получателят е местно лице за данъчни цели;
г) за плащането се прилага преференциален данъчен режим в юрисдикцията, в която получателят е местно лице за данъчни цели;

8. схема, при която се предвижда приспадане на разход за амортизация на един и същ актив в повече от една юрисдикция;

9. схема, при която се иска избягване на двойното данъчно облагане по отношение на един и същ елемент на доход или имущество в повече от една юрисдикция;

10. схема, която включва прехвърляне на активи и е налице съществена разлика в сумите, които се приемат като дължима насрещна престация за активите в засегнатите юрисдикции;

11. схема, която може да доведе до намаляване или заобикаляне на задълженията за предоставяне на информация съгласно глава шестнадесета, раздел ІІІа, аналогични разпоредби в законодателството на други държави членки или юрисдикции или споразумения за автоматичен обмен на информация за финансови сметки, или при която се използва липсата на такова законодателство или споразумения, включително чрез:

а) използване на сметка, продукт или инвестиция, които не са или за които се твърди, че не са финансова сметка, но които имат характеристики, по същество сходни с тези на финансова сметка;

б) прехвърляне на финансови сметки или активи към юрисдикции или използването на юрисдикции, които не са задължени да извършват автоматичен обмен на информация за финансови сметки с държавата, на която данъчно задълженото лице е местно лице за данъчни цели;

в) преквалифициране на доходи или капитал в продукти или плащания, които не са предмет на автоматичен обмен на информация за финансови сметки;

г) прехвърляне или преобразуване на финансова институция или финансова сметка, или на съдържащите се в тях активи, във финансова институция или финансова сметка, или активи, за които не се предоставя информация по реда на автоматичния обмен на информация за финансови сметки;

д) използването на правни образувания, договорености или структури, които заобикалят или за които се счита, че заобикалят предоставянето на информация за един или повече от титулярите на сметки или контролиращите лица по реда на автоматичния обмен на информация за финансови сметки;

е) схеми, които заобикалят или се възползват от слабости в процедурите за комплексна проверка, които финансовите институции прилагат, за да спазят задълженията си за предоставяне на информация за финансови сметки, включително използването на юрисдикции с неподходящи или неефективни режими за прилагане на законодателството в областта на мерките срещу изпирането на пари или с недостатъчни изисквания за прозрачност за юридическите лица или правните договорености;

12. схема, която включва верига с непрозрачна юридическа или действителна собственост с използването на лица, правни договорености или структури:

а) които не извършват съществена стопанска дейност, която се изпълнява с необходимия персонал, оборудване, активи и помещения, и

б) които са учредени, управлявани, контролирани, установени или са местни лица за данъчни цели в юрисдикция, различна от юрисдикцията, на която са местни лица за данъчни цели един или повече от действителните собственици на активи, притежавани от тези лица, правни договорености или структури, и

в) чиито действителни собственици по смисъла на Закона за мерките срещу изпирането на пари или на аналогична разпоредба от законодателството на държава членка не могат да бъдат установени;

13. схема, която включва използването на едностранни правила за облекчени режими;

14. схема, която включва прехвърляне или предоставяне на трудни за оценяване нематериални блага;

15. схема, която включва вътрешногрупово трансгранично прехвърляне на функции и/или рискове, и/или активи, ако прогнозираната годишна печалба преди лихви и данъци на прехвърлителя или прехвърлителите през трите години след прехвърлянето се равнява на по-малко от 50 на сто от прогнозираната годишна печалба преди лихви и данъци на същия прехвърлител или прехвърлители, ако не беше извършено прехвърлянето.

Независимо че трансгранична данъчна схема попада в една от категориите по т. 1 – 6 и т. 7, буква „б“, подбуква „аа“, букви „в“ и „г“, информация се предоставя само когато може да се установи, че основната полза или една от основните ползи, която предвид всички относими факти и обстоятелства данъчно задължено лице може с основание да очаква да извлече от трансграничната данъчна схема, е получаването на данъчно предимство. Наличието на някое от условията по т. 7, буква „б“, подбуква „аа“, букви „в“ и „г“ не може само по себе си да бъде основание за заключение, че основната полза или една от основните ползи е получаването на данъчно предимство.

Кои лица имат задължение да подават информация в НАП??

Правилата за задължително разкриване на информация за данъчни схеми са насочени срещу консултантите и данъчно задължените лица, които разработват, предлагат, управляват или подпомагат схеми за избягване на данъци.

Задължени да предоставят информация за трансгранични данъчни схеми са консултантите. Такива „консултанти“ по смисъла на новите правила могат да бъдат счетоводители, адвокати, данъчни консултанти, финансови съветници, а също така банки, инвестиционни или застрахователни посредници и други.

Информация подава консултант, който е местно лице за данъчни цели на Република България, или има място на стопанска дейност или определена база в Република България, чрез които се предоставят услугите във връзка със схемата, или е учреден или уреден съгласно законодателството на Република България, или е вписан като член на съсловна или професионална организация, свързана с правни, данъчни или други консултантски услуги в Република България.

Консултант е всяко лице, което изготвя, предлага на пазара, организира или управлява прилагането или предоставя за прилагане трансгранична данъчна схема.

Консултант е и всяко лице, което предвид относимите факти и обстоятелства и въз основа на наличната информация и експертни познания и опит, необходими за предоставянето на такъв вид услуги, знае или може основателно да се предполага, че знае, че е поело задължение да предостави пряко или чрез други лица помощ, съдействие или консултация по отношение на изготвянето, предлагането на пазара, организирането, управлението или предоставянето за прилагане на трансгранична данъчна схема.

Лицето може да представи доказателства, че не е знаело и може основателно да се предполага, че не е знаело, че е участвало в подлежаща на предоставяне трансгранична данъчна схема, като се позове на всички относими факти и обстоятелства, наличната информация и на своите експертни познания и опит.

Консултант предоставя информация за трансгранична данъчна схема, която му е известна, притежава или се намира под неговия контрол, в срок до 30 календарни дни, считано от най-ранната от следните дати:
1. деня, следващ деня, на който данъчната схема е предоставена за прилагане;
2. деня, следващ деня, на който данъчната схема е готова в степен, която да позволява нейното прилагане;
3. датата, на която е извършена първата стъпка за прилагането на данъчната схема.

Освен това консултантът предоставя информация за трансгранична данъчна схема в срок до 30 календарни дни от датата, на която е предоставил пряко или чрез други лица помощ, съдействие или консултация по отношение на изготвянето, предлагането на пазара, организирането, управлението или предоставянето за прилагане на данъчната схема.

След първоначалното предоставяне на информация консултантът по данъчна схема с типизирано съдържание предоставя на всеки три месеца актуална информация за схемата, станала му известна след предходното подаване на информация.

Когато по трансгранична данъчна схема има повече от един консултант, задължението за предоставяне на информация е за всички консултанти, независимо че задължението може да възникне в различни държави членки.

Консултант се освобождава от задължението за предоставяне на информация за трансгранична данъчна схема, когато:
1. разполага с доказателство, че друг консултант е предоставил същата информация за данъчната схема;
2. разполага с доказателство, че е предоставил информацията в друга държава членка съгласно ал. 4;
3. по закон е длъжен да пази тази информация като професионална тайна, освен когато данъчно задълженото лице е изразило съгласие за предоставянето ѝ.

Независимо че друг консултант е предоставил информация за трансгранична данъчна схема пред изпълнителния директор на НАП или компетентен орган на друга държава членка, консултант не се освобождава по ал. 10, т. 1 от задължението си за предоставяне на информация, когато схемата се състои от отделни части или етапи и всеки консултант разработва, предлага на пазара, организира, управлява, предоставя за прилагане, съответно оказва помощ, съдействие или консултация във връзка с тези дейности, за отделната част или етап от схемата.

В случаите по т. 3 консултантът е длъжен незабавно, но не по-късно от изтичането на 14 дни, считано от датата, на която за него възниква задължение за предоставяне на информация, да уведоми другите консултанти по данъчната схема или, ако не са му известни такива, данъчно задълженото лице, за задължението им да предоставят информация по ал. 6, 7 и/или 8, съответно по чл. 143я². Срокът по ал. 6 тече от датата на уведомяването.

Консултантът е длъжен да уведоми изпълнителния директор на НАП за другите консултанти по данъчната схема или данъчно задълженото лице, които следва да предоставят информация, независимо че за тях задължението за предоставяне може да възникне в друга държава членка.

Информацията се предоставя в стандартизиран формат, като се предвижда създаването на електронна услуга на интернет страницата на НАП, където информацията да бъде предоставяна в предварително дефинирани полета.

Важно е да се отбележи, че в определени случаи задължението за предоставяне на информация за трансгранична данъчна схема възниква за данъчно задълженото лице, на което е предоставена за прилагане такава схема, има готовност да я приложи или е изпълнило първата стъпка от данъчната схема – когато консултантът не може да разкрие информацията поради това, че е защитена от закон като професионална тайна, както и когато няма консултант (включително когато данъчно задълженото лице или негов служител изготвя схемата) или консултантът няма връзка с нито една държава членка.

Каква информация се подава в НАП?

Информацията, която се предоставя на НАП, трябва да съдържа следните данни, когато е приложимо:

1. идентификационни данни на консултанта/консултантите и данъчно задълженото лице/данъчно задължените лица, включително:
а) име;
б) дата и място на раждане (за физическите лица);
в) държава или юрисдикция, в която е местно лице за данъчни цели;
г) идентификационен номер за данъчни цели;
д) лицата, които са свързани предприятия на данъчно задълженото лице, когато е необходимо;

2. описание на характеристиките на схемата, поради които тя подлежи на предоставяне;

3. уникален номер на данъчната схема, когато предоставянето на информация по отношение на схемата не е първоначално;

4. обобщено съдържание на данъчната схема, включително посочване на наименованието, под което тя е позната, и общо описание на съответните стопански дейности или договорености, без да се разкрива търговска, промишлена или професионална тайна или търговски процес, или информация, чието разкриване би противоречало на обществения ред;

5. датата, на която е била извършена или предстои да бъде извършена първата стъпка по прилагането на данъчната схема;

6. националните разпоредби, на които се основава данъчната схема;

7. действителния или прогнозния размер на очакваното данъчно предимство;

8. посочване на държавите членки, които има вероятност да бъдат засегнати от данъчната схема;

9. идентификационни данни на всяко друго лице в държава членка, за което има вероятност да бъде засегнато от данъчната схема, като се посочват държавите членки, с които това лице е свързано.

За данъчни схеми с типизирано съдържание в случаите на последващо подаване се предоставят данните по т. 1, 3, 5, 8 и 9. Информацията се подава по електронен път по ред и във формат, утвърдени със заповед на изпълнителния директор на НАП.

При първоначалното предоставяне на информация за трансгранична данъчна схема се издава уникален номер, който служи за идентификация на схемата във всички държави членки. Консултант или данъчно задължено лице, извършили първоначалното предоставяне на информация за данъчна схема, уведомяват всеки друг консултант или данъчно задължено лице по схемата за издадения уникален номер.

За всяко предоставяне на информация от консултант или данъчно задължено лице се издава уникален номер на оповестяването, което е част от схема. Номерът служи за идентификация на конкретното предоставяне на информация във всички държави членки.

Уникалните номера, както и съответните уникални номера, издадени в друга държава членка, се посочват като доказателство, че информация за схемата е предоставена от консултант или данъчно задължено лице.

Непредприемането на действия от страна на органите по приходите във връзка с информация за трансгранична данъчна схема не представлява признаване на валидността на тази схема или нейното данъчно третиране.

Какви са глобите и санкциите?

Със законопроекта се предлагат и административнонаказател ни разпоредби за неизпълнение на задължението за предоставяне на информация за трансгранични данъчни схеми, които са в значителен размер, предвид изискването на Директива (ЕС) 2018/822 тези санкции да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

Лице, задължено да предостави информация за трансгранична данъчна схема, което не изпълни задължението си, се наказва с глоба в размер от 2000 до 5000 лв. – за физическите лица, или с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. – за юридическите лица или едноличните търговци.

Лице, задължено да подаде информация за трансгранична данъчна схема, което предостави непълна или невярна информация, се наказва с глоба в размер 1000 до 3000 лв. – за физическите лица, или имуществена санкция в размер от 2000 до 8000 лв. – за юридическите лица или едноличните търговци.

Консултант или данъчно задължено лице, извършили първоначалното предоставяне на информация за трансгранична данъчна схема, което не уведоми в срок друг консултант или данъчно задължено лице по схемата за издаден уникален номер, се наказва с глоба в размер от 200 до 800 лв. – за физическите лица, или с имуществена санкция в размер от 500 до 1500 лв. – за юридическите лица или едноличните търговци.

При повторни нарушения се налагат глоби или имуществени санкции в двоен размер.

Дата на приключване на обществените консултации: 03.11.2019 г.

Източник: http://www.kik-info.com

Публикуван е Годишният обзор на българската икономика през 2018 г.

Сравнително висок растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната за четвърта поредна година беше отбелязан през 2018 г.. Вътрешното търсене нарасна с ускорени темпове. В сравнение с 2017 г., по-висок растеж бе отчетен както при частното и публичното потребление, така и при инвестициите. БВП се увеличи реално с 3.1%, в сравнение с 3.8% през 2017 г. По-ниският растеж се дължеше на спада на износа. След устойчиво нарастване на износа в периода 2010–2017 г., през 2018 г. беше отчетен реален спад, в резултат на понижението на търговията със стоки. Динамиката бе обусловена както от забавяне във външното търсене, така и от няколко негативни временни ефекти. Въпреки спада в износа, при показателите за конкурентоспособност не се отчита влошаване. Положителният баланс на текущата сметка и значителното подобрение на индикаторите за задлъжнялост отразиха запазване на устойчивата външна позиция на страната. Коефициентът на безработица достигна до исторически най-ниското си ниво от 5.2%. Доверието на потребителите и в частност очакванията им за заетост нараснаха до нива, които надхвърлиха предкризисните. Благоприятните очаквания на домакинствата,  заедно с нарастването на разполагаемия доход и потребителските и жилищните кредити, оказаха положително влияние върху склонността им за потребление. През изминалата година се наблюдаваше по-съществено нарастване в броя на наетите лица с ниска и средна квалификация, което оказва ограничаващ ефект върху средните доходи, при равни други условия. Инфлацията през 2018 г. се ускори до 2.6% средногодишно, в отговор на повишените международни цени на суровинитеи на повишеното търсене в икономиката. Някои шокове в предлагането предизвикаха повишаване на общото ценово равнищеи на базисната инфлация. През 2018 г. бюджетно салдо по консолидираната фискална програма беше с излишък в размер на 0.1% от БВП. Бюджетният резултат на начислена основа беше 2%. Благоприятното развитие на правителствения баланс се дължеше на растеж на бюджетните постъпления, свързан едновременно с положителното макроикономическо развитие и повишената събираемост. Публичният сектор също имаше положителен принос за икономическия растеж, както по линия на повишените разходи на правителството за заплати и издръжка, така и по линия на по-високи инвестиции.